Захранването. Само думата е достатъчна, за да накара много родители да поемат дълбоко въздух. В нея се събират очаквания, страхове, съвети от всички страни и онова тихо вътрешно съмнение: „Дали го правя правилно?“

Още от първата лъжичка започват въпросите.
Да започнем ли с пюрета?
Ами ако се задави?
А ако не иска да отвори уста?
А ако всички други деца вече ядат парченца, а моето не?

Истината е, че около захранването има много повече напрежение, отколкото е необходимо. А още по-истинското е: няма един-единствен „правилен“ начин, който да е валиден за всички бебета и всички семейства.

Откъде идва дилемата „пюрета или парченца“?

Преди години изборът сякаш беше по-лесен – започва се с гладко пюре, постепенно се минава към по-груба текстура и след това към парченца. Днес обаче родителите имат достъп до огромно количество информация – включително и до подходи като самостоятелното захранване (baby-led weaning), при което бебето от самото начало опитва храна на парчета.

И тук започва сравнението.
Едни деца на 7 месеца ядат броколи с ръце.
Други на 10 месеца още предпочитат пюре.
И родителят, който е някъде по средата, започва да се чуди дали не изостава или не бърза прекалено.

Какво всъщност означава „готовност за захранване“?

Преди да говорим за пюрета или парченца, най-важният въпрос е друг: готово ли е бебето?

Готовността не се измерва само с навършени месеци. Тя включва няколко ключови признака:

бебето може да седи стабилно с минимална опора;

  • контролира главата и шията си;
  • проявява интерес към храната – гледа, посяга, отваря уста;
  • изчезва рефлексът за избутване на храна с език.

Когато тези признаци са налице, бебето е физиологично готово да започне да опознава храната – независимо дали под формата на пюре или на по-едри парченца.

Виж повече тук►Първи стъпки в захранването. Говори д-р Андрей Гончаров

Пюретата – защо все още са добър избор?

Пюретата често са първият избор на родителите и това не е случайно. Те са:

  • лесни за контрол;
  • подходящи за бебета с по-чувствителен гаф-рефлекс;
  • удобни при първи опити с нови вкусове.

За много деца гладката текстура е по-успокояваща в началото. Това им позволява да се съсредоточат върху вкуса, а не върху обработката на храната в устата.

Важно е обаче пюретата да не останат единствената форма на храна твърде дълго. Ако текстурата не се променя с времето, детето може да стане по-предпазливо към нови усещания.

Парченцата – свобода или излишен риск?

Идеята бебето да се храни само, да цапа, да опитва и да решава колко и какво да яде, звучи вдъхновяващо. И наистина – захранването с парченца има своите плюсове:

  • развива фината моторика;
  • подпомага саморегулацията;
  • създава по-естествена връзка с храната.

Страхът от задавяне е най-честата причина родителите да се колебаят. Важно е да се направи разлика между задавяне и давене. Гаф-рефлексът е защитен механизъм и често изглежда по-драматичен, отколкото е в действителност.

Когато храната е подходящо приготвена – мека, с размер, който бебето може да захване – рискът не е по-голям от този при хранене с пюре.

Ами ако комбинираме?

Все повече специалисти днес говорят за комбиниран подход – и това често се оказва най-работещият вариант за много семейства.

Например:

  • пюре за обяд;
  • меки парченца зеленчук или плод за самостоятелно опитване;
  • храна с различна текстура в различни моменти.

Така детето има време да свикне, а родителят – да се почувства по-спокоен. Няма правило, което да казва, че трябва да избереш само едната крайност.

Най-честите страхове на родителите

„Детето ми не яде достатъчно.“
В първите месеци след захранването храната е основно за опит и удоволствие. Кърмата или адаптираното мляко остават основен източник на хранителни вещества.

„Ако свикне с пюрета, няма да яде парченца.“
Това се случва по-скоро, когато липсва постепенно въвеждане на текстури, а не защото пюретата сами по себе си са проблем.

„Всички други деца ядат повече.“
Сравнението е капан. Апетитът, темпото и предпочитанията са индивидуални още от бебешка възраст.

Храненето е процес, не тест

Много родители подхождат към захранването като към изпит, който трябва да бъде издържан без грешка. Истината е, че храненето е връзка, не състезание.

Бебето усеща напрежението, очакванията, бързането. Когато атмосферата е спокойна, шансът храненето да бъде приятно преживяване е много по-голям – независимо дали в чинията има пюре или парченца.

Как да разберем кое е „правилно“ за нашето дете?

Правилното е това, което:

  • отговаря на развитието на детето;
  • създава спокойствие у родителя;
  • позволява постепенно разширяване на вкусовете и текстурите;
  • не превръща храненето в бойно поле.

Някои деца обичат да изследват, да пипат, да цапат. Други предпочитат по-предвидима структура. И двете са нормални.

В крайна сметка…

Няма златна лъжичка, няма универсална схема и няма медал за „най-правилно захранване“. Има бебе, което тепърва открива света, и родител, който се учи заедно с него.

Пюрета или парченца?
По-важният въпрос е: има ли доверие, търпение и спокойствие на масата?

Ако отговорът е „да“, значи сте на правилния път.